Историята преди началото – как да представим миналото на героя

миналото-на-героя-Самоиздател-платформа-за-създаване-на-книги-

От предисториите на нашите герои можем да разберем защо са станали такива, каквито са. Но как да построим нашия персонаж така че да има правдоподобно и интересно минало? Дали, кога и как да включим всичко, което сме измислили? Самоиздател е тук да ви даде нужните отговори. 

Човек е построен от своето минало. От лошите спомени, страховете, които изпитва, от лъжите, които си повтаря. Но също и от интересите си, приятелите, нещата, които го вдъхновяват и го карат да се просълзи от щастие. Вашите герои, независимо от ролята си в историята, имат такива характеристики. Намерете ги!

Грешка, която изключително много автори, особено в първите си творби, правят, е че пишат персонажите така че да паснат на отдадената им роля. Главният персонаж е героичен и трябва да преодолее голямото препятствие, което да донесе победата. Неговата любов е там да го подкрепя и доста често служи като допълнително завоевание. Злодеят е едностранен и лош, с единствената цел да е заплашителен и т.н.

Всеки персонаж е главен герой в неговата история!

миналото-на-героя-стереотипи-Самоиздател-платформа-за-създаване-на-книги-

Не правете героите си картонени изрезки, които казват  удобните и очевидните за сцената изрази. Личи си. За сметка на това си помислете защо тези персонажи са там, където са, защо правят каквото правят и за какво се борят. От какво се страхуват, от какво се радват, какви съмнения имат за себе си и за околните. Направете ги личности! А как да направите това ще е обект на отделна тема само в блога да Самоиздател.

Как да включим миналото на героя?

Създали сте перфектното минало за Вашия герой. Но как да го представите в творбата си? За начало помислете как това влияе на характера му и го покажете. Ако някой персонаж е бил малтретиран ежедневно, то е много вероятно, когато някой се опита приятелски да го докосне, той да се отдръпне стреснато. Човек, живял в обстановка, където водата е оскъден ресурс, би помислил за луд някой, който държи около себе си дузина недоизпити чаши с различни напитки. Героите, които са нервни по природа ще сноват, без да могат да си намерят място. А мрачните типове – не, няма да стоят само по тъмните ъгли на стаята. 

Мислете извън познайните ни стереотипи. Разровете се из форуми за лични преживявания, четете истории. Вижте как различни хора реагират на подобни ситуации. Така Вашите герои биха изглеждали като реални личности. А за това как да извлечете максимално от четенето, вижте в „Писането е майсторски занаят, откраднете го чрез четене“.

Вмъкнете миналото и в реликите

Чрез диалозите също можете да загатнете миналото и характера на героя – на кои теми отказва или се смущава да говори? На кои пък ентусиазирано и едвам разбираемо бърбори? На кои теми се ядосва и на кои не знае какво да каже. Незнанието на героите Ви може да говори много. Мълчанието – също. Не е нужно да се впускате в дълги описания на нещо, за да придобием пълноценна представа. 

Начинът по който един персонаж говори, също е го показателен. Искате да направите героя си да изглежда умен? То тогава, противно на очакванията, оставете го да обясни нещата просто, кратко и ясно. Дългите сложни изречения с множество чуждици и редки думички ще го накарат да изглежда претенциозен, не интелигентен.

Не забравяйте, един герой може и да разкаже за миналото си. Но внимавайте на кого и какво разказа. Ако едни най-добри приятели от детството тръгнат в детайл да си припомнят всичко, това ще напомни на читателите, че това е книга и авторът просто иска по не-особено изобретателен начин да покаже колко много усилия е вложил в творбата си. Ако пък по някаква причина персонажът трябва да обяснява на непознат за себе си – то той най-вероятно не би споделил всичко, даже е възможно да излъже. 

Диалектите също може да са част от характера и миналото на героя. Но за това как те да бъдат представени и досега е обект на спор. Според някои писатели, във всяка реплика на въпросния герой трябва да се съдържа някаква форма на диалект. Според други – за да не се затормозява читателят – от време на време напомняйте това с някоя друга фраза. Тук е въпрос на Ваш личен избор и вкус.

Сцени от миналото

След като сте направили всичко, за да подскажете миналото на героя чрез действията и диалозите му, се замислете имате ли нужда от ретроспективни кадри (flashbacks). Това са сцени от миналото, които са отделни от главния сюжет. Те могат да бъдат пълни и непълни.

Пълни

Това обикновено са отделни глави, които представят миналото. Все едно пишете нормална глава, но тя се случва в ретроспекция. В нея има цели описания, диалози и действия. 

Непълни

Това са кратки откъси в хода на историята, които показват отделен миг от миналото – било го с изречение или параграф. 

Пример за пълна сцена можем да дадем от „Хари Потър и Нечистокръвният принц“. Там Хари и професор Дъмбълдор се потапят в един от спомените на професор Слъгхорн, за да разберат част от миналото на главният антагонист  – Волдеморт.

Във „Вината в нашите звезди“ от Джон Грийн, Хейзъл си припомня в един абзац как прекарва време с баща си. Това е непълна ретроспективна сцена.

Пример от съвременното кино за непълна сцена, можем да дадем от известия анимационен филм на Дисни – Рататуй. Когато кулинарният критик Антон Его опитва ястието, приготвено от плъха Реми, виждаме една кратка сцена от неговото детство, в която нито една дума не била казвана. 

Какъв тип кадър да използваме?

миналото-на-героя-кадър-Самоиздател-платформа-за-създаване-на-книги-

Кое ще използвате зависи от предпочитанията Ви като автори и от това кое е по-добре допълва главната история. Обикновено ретроспективните сцени се използват за да дообяснят нещо от сюжета. Главният Ви герои има травма от детството? Възможно е в определени моменти да давате непълни сцени, за да загатнете какво се е случило и как се чувства той. Или може би се е състояло важно събитие, което повлиява на сегашната история? Възможно е да включите пълна сцена, за да покажете какво точно е станало.

Непълните сцени по-често се използват за да намекнат миналото на героя, без да забавят темпото, понеже самите те не са толкова дълги. Чрез тях може да загатнете мотивация, страхове, увлечения и много други. Възможно е и да използвате диалог, но той да е представен с няколко кратки реплики. 

Но дали имате нужда от ретроспективни сцени?

миналото-на-героя-ретроспекция-Самоиздател-платформа-за-създаване-на-книги-

Ако такава се използва само за да подскаже миналото, то тогава те почти винаги забавят темпото и се чувстват някак отдалечени от главната сюжетна линия. Опитайте се да използвате този похват само ако смятате, че с него може да засилите темата на творбата си и/или да засилите напрежението. За това и много често такива сцени са пряко свързани с личностното развитие на персонажите. 

Във „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд, имаме пълна ретроспективна сцена, която служи за да обясни поведението на самият Гетсби и да даде контекст около темата на книгата, която е провалената американска мечта. Чрез нея авторът засилва напрежението, обяснявайки от къде идва безразсъдното увлечение на богаташа по Дейзи, а също и показва колко токсично е мисленето парите да се свързват с щастие.

Дали обаче е нужно? Много по-драматично е да видим как години след като един генерал, заради своя грешка, погубва сина си, още чувства вина и скръб, от колкото да покажем ретроспективно как това се е случило.     Замислете се, ако включвате ретроспективна сцена, как тя ще повлияе цялостно на творбата Ви. Колко по-малко трогателно би било миналото между Лили и Снейп, ако беше представено с непълен кадър? Или колко по-скучно би било да четем цяла глава за това как Хейзъл прекарва следобеда с баща си? Помислете внимателно как си взаимодействат ретроспективните сцени с течащия главен сюжет.

Представете си миналото на героя Ви като айсберг. Напишете само показващата се над водата част. А загатнете цялата ледена маса, която е под водата. Но не я разказвайте.

Паралелни истории

В друг вид истории ретроспективни сцени могат да се редуват с главното събитие. Обикновено такива целят да покажат паралел между минало и настояще. Пример от българската фентъзи литература би била книгата „Пътуване през спомени“ от Делиян Маринов

Ретроспекция  и мистерия

Идва въпросът кога е добре да покажете миналото на героя си чрез ретроспективни кадри. Ако има такива внимавайте къде ги включвате. Например в „Хари Потър и нечистокръвният принц“ такава пълна сцена се чувства заслужена, защото е създадено чувство на загадъчност около съответните минали събития. Отделно, информацията, която се разбира е ключова, за да продължи главният сюжет. По този начин Дж. К. Роулинг прави една минала сцена да забърза темпото на историята, а не да го забави, както много други такива правят. 

Известният фентъзи писател „Бръндън Сандерсън“ споделя:

„Ретроспективните сцени позволяват на автора да построи мистерия, на която в последствие да отговори, или да я развие по интересен начин “

– Брандън Сандерсън

По този начин читателя придобива желание да узнае тази информация, която криете от него и се чувства по-инвестиран когато я разкриете. Ако не създадете това чувство на загадъчонст, има шанс да отегчите „публиката“ си.

Минало и емоционалност

миналото-на-героя-ретроспекция-емоционалност-Самоиздател-платформа-за-създаване-на-книги-

Ретроспективните сцени също се използват и за да дадем нужната информация на читателя за по-голямо емоционално въздействие. В такива случаи обикновено сцените са директно преди или директно след трогателния момент. Начинът по който подреждате информацията изключително много повлиява на това как читателят възприема събитията. 

В книгата „Writing fiction for dummies“ Ранди Ингърмансън споделя, че има два вида сцени: 

  1. Проактивни, където героят има цел, конфликт и някакъв вид разрешение на последния
  2. Реагиращи, където героят реагира на нещо, изпитва дилема и взима решение

Най-често ретроспективните сцени са „реагиращи сцени“. Това е защото в повечето творби такива имат за цел да обяснят поведението и разсъждението на героите ни – как те реагират, какви дилеми изпитват и какви решения вземат. 

Как да направим една ретроспективна сцена въздействаща

Както каза Ангел Христов в неговата статия за светостроеж:

„Най-голямото престъпление, което една книга може да направи, е да ти напомни, че четеш книга.“

– Ангел Христов

Същото се отнася и за ретроспективните сцени. За да премахнете тази вероятност се стремете на махате така наречените „филтърни думи“. Това са „осъзва“, „забелязва“, „спомня си“, „припомня си“ и подобни, които Ви напомнят, че четете книга. Вместо да кажете:

„Той си спомни как тя ходеше по пижама до магазина всяка сутрин.“

Го направете:

„Тя ходеше по пижама до магазина всяка сутрин“

Така изречението става по-стегнато и по-бързо се стига до конкретната мисъл. Такива думи напомнят на читателите, че им бива казвано нещо, а не им е показвано. А всички знаем принципа.

„Не казвай, а показвай“

Лъжливи сцени

Ретроспективните кадри е възможно и да са лъжливи. Спомените, особено колкото по-далечни са, има шанс да бъдат изкривени от човешката психика. Тук можем да се върнем до лъжите, които един герой си повтаря. Възможно е един травмиран човек да наслагва спомени един върху друг, да добавя или премахва съзнато или не детайли към събитието, правейки го по-емоционално. Възползвайте се и от това знание, когато пишете такива моменти. 

Проучвайте, разучавайте и търсете информация, за да станете най-добрите писатели, които можете!

Ако искате да знаете как да се представите успешно не само като писатели, но и като автори, то тогава прочетете „Златния кръг” на успешното ви представяне като автор“ от Виктория  Петрова

А дотогава можете да споделите в коментарите обичате ли да пишете/ четете ретроспективни сцени и независимо от отговора – защо?

Прочетете още:

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  1. Здравейте! Страхотни и полезни статии пишете, за което ви благодаря. Обичам да чета ретроспективни сцени, предимно непълни. Смятам, че и в реалния живот често се случва неволно или не да се върнем към момент от миналото ни. Все пак миналото ни, определя бъдещето ни. Изборите, които правим изграждат живота ни, правят ни каквито сме в настоящия момент. В момента пиша книга и съветите ви са ми много полезни, продължавайте с насоките и вдъхновявайте начинаещите писатели!
    Поздрави!