ГЛУХАРЧЕТА

Мечтая да се преродя в глухарче
и да замина там далеч, при ветровете,
нощта да скрие сока ми в бурканче
и да целуне нежно всяко жълто цвете…
Мечтая да се преродя в глухарче
и като пух да полетя навред – високо –
да гушна бавно слънцето, макар че
ще прегори душата ми от таз любов жестока….
Мечтая да се преродя в глухарче
и в безутешност да се сгуша при звездите,
да взема малко звезден прах в чувалче
и да даря частица нежност на клетците.
Мечтая да се преродя в глухарче
и с меден глас, любовен стих да шепна
в ухото ти…, а ти като овчарче
да късаш цветовете ми. И аз да трепна.
Мечтая да се преродя в глухарче,
да кацна в шепата ти и да те целуна…
Да ме погълнат пръстите ти – като зарче,
а ти, крещящ от страст, да ме обгърнеш.
Мечтая да се сбъдна във глухарче
и в пух, по-нежен от сълза да се превърна,
да съм прозрачна и незрима, но да знам, че
преди смъртта си, тебе ще прегърна….