Писането е майсторски занаят, откраднете го чрез четене

Можете ли да си представите музикант, който не слуша музика? Художник, който не изследва други художници? Същото е и с писането. Писането е майсторски занаят. А нали знаете поговорката, че занаят се краде? Всичко, което научите като читател, може да използвате в процеса на писане по-късно.

Трудно и почти невъзможно е да напишете нещо добро, ако самите вие не сте прочели книги, които са ви вдъхновили и одухотворили. В тази статия ще разгледаме, защо е хубаво да се чете с цел подобряване на писателските умения, кои книги препоръчват световните имена и как да четем с цел усъвършенстване на писането си.

Защо е хубаво да се чете?

Писането е комплексен творчески процес, който включва различни компоненти. Едва ли има курс по творческо писане, който да ви помогне да станете професионален автор. Мислите ли, че това е възможно? Да, вие можете да научите граматичните и пунктуационни правила и различните техники на писане. Но все още не са измислени правила, които да ви помогнат да разберете читателите в определения жанр, в който желаете да пишете. Това можете да направите единствено с четене.

Можете да се научите да пишете добре, но само четенето ще ви помогне да достигнете висините, за които мечтаете. Всеки четящ автор има предимство пред другите – той чете книги с очите на писател, дори и да не го осъзнава.

Ето и някои от предимствата на четенето:

• намирате вдъхновение;
• проучвате тенденциите във вашия жанр;
• придобивате по-богат речник;
• разбирате по-добре езика и съчетанието на думите;
• докосвате се до тайните на занаята на практика;
• развивате въображението си;

В онези епохи са се публикували единствено книги, които по-образованата, висока класа на обществото можела да си позволи да напише и издаде. Кои произведения е изучавала тази класа? Платон? Библейските писатели? Много от класическите автори като Дюма, Шекспир, Дикенс, Остин, Уелс, Гьоте са признати за разбирането, което имат към общочовешките въпроси, оригиналността и езика, който използват в произведенията си. Героите в произведенията на Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Толстой, Достоевски са толкова истински и живи, че всеки лесно може да се олицетвори с тях, с техните житейски препятствия, тревоги, страдания и борби и най-вече с техните мисли и чувства. Сякаш тези творци са вдъхнали душа на героите си. 

Кои творби да чета?

“Ето списък с книги, които всеки писател би трябвало да прочете като част от образованието си… Ако не си ги чел, просто не си образован. Те представляват различни видове писане. Някои може да те отегчат, други може да те вдъхновят, а трети са толкова красиво написани, че ще те откажат да продължиш с опитите да пишеш.”

Казва Хемингуей през 1932 година на 22-годишния прохождащ автор Арнолд Самюелсон.

Творбите, които Хемингуей препоръчва са: 

“Синият хотел” Стивън Крейн; 

“Откритата лодка” Стивън Крейн; 

“Мадам Бовари” Густав Флобер

“Дъблинчани” Джеймс Джойс 

“Червено и черно” Стендал 

“Души в окови” (“Тегло човешко”) Съмърсет Моъм

“Анна Каренина” Лев Толстой 

“Война и мир” Лев Толстой 

“Буденброкови” Tомас Ман

“Привет и прощавай” Джордж Мур 

“Братя Карамазови” Фьодор Достоевски

 “Оксфордската книга на английския език”

 “Огромната стая” Е. Е. Къмингс 

“Брулени хълмове” Емили Бронте 

“Far away and long ago” Уилям Хенри Хъдсън*

“Американецът” Хенри Джеймс 

Отделно от този списък, Хемингуей определя като „най-добрата книга, която един американец някога е писал“, „Приключенията на Хъкълбъри Фин“ на Марк Твен. Това е и книгата считана да „бележи началото на американската литература“ .

Както виждате списъкът на Хемингуей съдържа не само художествени произведения, но и едно нехудожествено, което цели да научи авторите, как да се изразяват граматически правилно.

За четенето и усъвършенстването на писането

Има разлика между активното и пасивното четене. Пасивното четене се свързва единствено със забавлението, което изпитвате докато четете – въвличате се в действието, преживявате търсенията на героите, без да обръщате внимание на детайлите. Общото впечатление, с което оставате след прочитането на книгата е за една увлекателна история.

При активното четене активирате по-прецизна оценка (Например: Това е чудесно написано, защото в края на главата се създава напрежение, което да те накара да продължиш с историята.) При него обръщате фокуса на внимание към силата на авторовото слово. Активното четене ви помага да разберете, каква е тайната на успешните творби. Когато я разгадаете, можете да приложите същите техники и във вашия роман. Активното четене развива вашата критична оценка. Това е решаващо, когато се стигне до момента на самостоятелното редактиране на вашата история. 

Би било хубаво да си пишете бележки, докато четете. Процесът ще ви насърчи обективно да анализирате историята, а не просто да я консумирате. Достатъчни са кратки изречения от сорта на:

“Напрежението се покачва с помощта на главата, в която Димитър влиза в обладаната от духове къща.” Избягвайте в бележките да преразказвате прочетеното по следния начин: “Димитър влиза в обладаната от духове къща”. 

По време на четенето, се съсредоточете само върху един елемент и проучете, как авторът го използва в историята си. Например, ако имам трудности с началото на главите, бих използвала активното четене, за да се фокусирам върху първите страници на всяка глава от творбите на вече утвърдени автори. Ето още няколко идеи за усъвършенстване на активното четене.

Какво да имате предвид, когато черпите идеи за диалози

Добрият диалог е като перфектно функционираща система – изобщо не забелязвате, че е там, където е, докато е в изправност. Може да отнеме време, докато овладеете майсторството на естествено протичащия диалог. Четенето и анализирането на творбите на утвърдени имена ще ви помогне да развиете усет към този важен компонент от всяка история. 

Диалогът

Вземете роман, отворете произволна страница, потърсете началото на разговор, прочетете го на глас като се съсредоточите единствено върху диалога – игнорирайте всичко извън кавичките. След като той свърши, затворете книгата и се замислете, дали ако бяхте чули този диалог на улицата, той щеше да ви се стори изкуствен. Ако отговорът е отрицателен, напишете 4-5 кратки изречения, защо той ви оставя с усещането за естественост. Ето и някои характерни моменти на диалога.

Характерни черти на изразяване на героите: използват ли героите определени повтарящи се фрази, маниери при говорене или по-специални словесни модели, а може би героите имат определен акцент?

Как диалогът отговаря на сцената, в която се провежда: как диалогът се включва в сцената, диалогът прелива ли се с действието или е статично написан?

Какъв е броят на сричките, които героят трябва да каже, преди да поеме дъх: тоест, кога е време да сложите запетая или да включите действие. Например: “Здравейте. Казвам се Калина Радева. Обичам да се разхождам на лунна светлина и съм ценител на добрата кухня.” Дихателните единици в този пример са: 3 (Здравейте – 3 срички), 9 (Казвам се Калина Радева – 9 срички), 14 (Обичам да се разхождам на лунна светлина – 14 срички), 16 (и съм ценител на добрата кухня – 16 срички). 

Комбинацията от дихателни единици трябва да е разнообразна, иначе диалогът ще звучи монотонно. Специалистите съветват да се целите в по-малко от 20 дихателни единици. 

“Посяване”

Това е важен елемент в историите, в които има обрати или елементи на мистерия. Анализът тук се извършва при второто четене. За да поясня, ще цитирам Чехов: “Ако в първа глава кажете, че на стената виси пушка, то във втора или трета глава тя трябва да гръмне. Какво “оръдие” присъства в творбата, която четете? По какъв начин се използват “засадените” обекти в началото на творбата? 

Например: Мишките напускат кораба и след това се разбира, че той потъва, хранителните стоки в магазините се изкупуват и по-късно става ясно, че е обявена карантина, заради ковид-19. 

Вземете роман с обрат, прочетете първите 25% от романа и спрете. Напишете 4-5 кратки изречения, как е бил създаден обратът в първото действие на романа (събития, диалог, символика). 

Ангажиране на сетивата:

Добрите автори използват иновативни начини за включване на петте сетива, за да направят света на историята истинска. Начинаещите писатели се фокусират единствено върху очевидните – зрение и звук. Затова е важно да разберете, как опитните писатели използват вкус, мирис и допир в произведенията си. 

Активно търсете креативни сензорни изображения, които избягват сензорните клишета. Например: “Гласът й звучеше като ръждясал връх на вилица, прекарана през порцеланова чиния”. 

Обърнете внимание, как сензорните описания създават определена атмосфера. Например алея, която мирише на изгнили цветя оставя в читателя различна вибрация от такава с ослепително ярко осветление. 

Обърнете внимание на сетивата и описаното действие. Например да съсредоточите фокуса на читателя към кръвта в устата на героя е по-интересно, отколкото да напишете – “той ухапа Димитър”.  

Вземете книга, отворете произволна страница и намерете абзац с повече сензорни описания. Избройте всички използвани сетива, за всеки вид напишете кратки бележки, как атмосферата бива създадена, как се предава информацията. Съсредоточете се върху иновативното използване на  сетивата, които се подценяват – допир, вкус и мирис. 

Това е само началото. Има толкова много други теми, над които бихте могли да обърнете внимание чрез активното четене (описание на действието, език на тялото, създаване на напрежение и т.н.). Определете слабите места в собственото си писане и един по един активно четете вече наложили се романи, за да ги коригирате. Защото активното четене насочва фокуса ви като ви позволява да подобрите вашите собствени истории.

*Уилям Хенри Хъдсън е автор и орнитолог, роден в Аржентина. Посочената от Хемингуей книга е мемоар, написан от Хъдсън, който разказва за детството на автора в Аржентина и сблъсъка му с природата. 

Източник: https://prowritingaid.com/art/459/How-to-use-Active-Reading-to-Become-a-Better-Writer.aspx