Насоки за успешно представяне пред публика с Димитър Узунов
Разговор на тема “Как да се представим успешно като автори пред нашата публика?” с Димитър Узунов – съосновател на Arte Urbana Creative и създател на работилници по творческо писане с международно признание и успех. Димитър Узунов е театрален режисьор, сценарист и продуцент. През 2008 г. основава компания Famille Mundi в Париж и оттогава е нейн артистичен директор. Съосновател е и съ-ръководител на Arte Urbana Collectif, който продуцира и организира различни събития в България и Европа, включително неговата знакова работилница за творческо писане, която е с международен успех.
Кои са основни елементи на представянето? Има ли упражнения, чрез които да се научим да сме по-добри в представянето ни пред публика? Защо е важно да споделяме личната си история?
Виктория Петрова: Здравей, Митко! Много ти благодаря, че прие поканата ни да участваш в Будна вечер с книга и вино. Много се радваме, че си тук.
Димитър Узунов: И аз благодаря за поканата. Поздрави за вашите слушатели и зрители.
Виктория Петрова: Ще се радвам с теб да обсъдим темата за творческото писане и творческото разказване на истории. Как писателите могат да използват този метод, за да представят самите себе си. Наблюдаваме едно много интересно явление сред авторите, с които поддържаме връзка. На тях всъщност им е много трудно да представят себе си като автори, като бранд, като някой, който продава продукта. В същото време те са много добри писатели, имат чудесни истории, но им е трудно да говорят за себе си. Нека да започнем от там – какво би им казал в тази насока? Как писателите могат да използват творческото разказване на истории, за да представят себе си като личен бранд?
Димитър Узунов: Да, това наистина е интересно.
На пръв поглед изглежда логично човек, който може добре да разказва истории, да може добре да разкаже историята за себе си. На практика обаче това не е така.
В случаите, когато разказваме за себе си, това е не просто умението да разказваме истории. В това да разкажем за себе си, има доста психология, това е в областта на личностното развитие. Тук единствения начин, по който хората могат да станат по-добри разказвачи на собствената си история, е да го практикуват. Предполагам, че голяма част от хората, които пишат, са чували термина “Пътуването на героя”. Това е структура за писане на истории, която е развита от Джоузеф Камбъл преди близо 100 години – в 30-40 години на 20-ти век. Той е бил изследовател на митове. Занимавал се е със сравнителна митология. В митовете от различни култури открива една обща характеристика на начинът, по който се развиват митовете за герои. Най-елементарното упражнение, което бих предложил, е авторът, ако не знае какво е Пътуването на героя, да се запознае със стъпките на тази структура.
Най-лесното нещо е да преразкаже собствената си история като следва етапите, през които героят преминава по време на своето Пътуване.
Т.е. нека самият автор да стане герой на тази история. Според мен единствено това е начинът. Практикувайки – пишейки собствената си история – да станем добри разказвачи и на собствената си история.
Виктория Петрова: Да, това е много интересен подход. Аз подканвам всички пишещи да пробват. Всъщност елементите на Пътуването на героя могат да се открият във всяка холивудска продукция и във всеки роман. Така че, защо не и собствената ни история да следва този модел. Лично на мен ще ми бъде много интересно да прочета творческото представяне на някои от слушателите ни, направено по този начин. Благодаря ти за това предложение. Интересно е да споменем, че разказването на истории е нещо, което в наши дни се използва много от големите бизнеси. И от малките, разбира се. Използва се от известните и не толкова известни марки, за да представят себе си. Този начин на представяне определено не е за подценяване. Ще те помоля да разкажеш малко повече за това. Как този модел може и трябва да се прехвърхли, когато говорим за писатели и за представяне на тяхното творчество.
Димитър Узунов:
Умението да разказваш историята на бранда си, е бизнес-приложението на умението да разказваш истории.
Общо-взето всички големи марки днес го правят. Т.е. разказват историята на бранда си. Интересното тук е т.нар. трансмедийно разказване – разказване на история чрез различните медии. Един път това е чрез реклама, друг път това е по повод на някакво събитие в Instagram, трети път това са филмчета, които се поръчват на професионалисти. Ето сега ми хрумва например – Coca-Cola разказват история за това, че те са cool, че те са младежки тип и организират фестивали с готини групи. Това също е част от това как да разкажеш историята на бранда си. Съвременната тенденция е да правиш всичко това чрез различни медии. Не просто да хвалиш чрез реклами по телевизията, напр. “Нашето уиски е от 1664 г.” и да правиш един и същи тип реклами. Добре е да имаш такива реклами по телевизията. От друга страна – да имаш постове, с които правиш призив за готини места, които напр. приличат на Ирландия, но не са в Ирландия.
Това са начини да се излезе от чисто баналното разказване на истории чрез реклама.
Виктория Петрова: И всички тези канали, всъщност цялата тази комуникация, са за да поддържат основната история, основния сюжет, около който си решил да изградиш бранда си.
Димитър Узунов: Точно така. Ти много добре го каза.
Трябва да имаме някакъв скелет. Различните медийни начини да разкажем историята, я връзват за този скелет.
А за този скелет можем да кажем, че е светът на този бранд. Да вземем за пример филма “Междузвездни войни”. В днешно време “Междузвездни войни” е нещо много повече от деветте серии. Това е цял свят. Има дори различни играчки, които се правят по него, има видео-игри и телевизионни сериали. Веднъж като създадеш дадена идея, даден свят, от там нататък е много лесно чрез различни медии да въведеш съдържание в този свят.
Виктория Петрова: Нека да кажем и кои са елементите на успешното ни представяне с лична история. Може би това ще бъде интересно за авторите. Чисто практично да могат да си представят какво точно да включат в тази своя лична история.
Димитър Узунов: В уъркшопите, които правя, аз доста наблягам на тези елементи. За мен писането на история е като да приготвиш някакво ястие. Вземаш продукти и твоята цел е да приготвиш нещо вкусно. Има много елементи, които една успешна история може да съдържа. Но има Топ 3 от тях. Това са елементите, които според мен една успешна история трябва да съдържа.
На първо място и особено важно за представянето на личната история, е хората, които четат или слушат вашата история, да могат да се отъждествяват с героя.
Било то с разказвача, ако той разказва собствената си история; било то с някой от героите, когато говорим за нещо като приказка. Това е първото – да може да сте откровени в личната история. Това много лесно се усеща – кога сте откровени и кога шикалкавите, кога слагате маска между вас и хората.
Вторият много важен елемент, това е хуморът.
Аз съм голям почитател на хумора. Това е нещо, което винаги прави една история успешна. Винаги, когато има елемент на хумор, това е един плюс, едно преимущество за историята. Дори когато говорите за някаква трагедия, ако по подходящ начин успеете да вмъкнете хумор, това ще направи историята успешна.
Виктория Петрова: И запомняща се.
Димитър Узунов: И запомняща се, да. Просто ние хората така функционираме. Когато има нещо забавно, нещо интересно, чисто физиологично това ни кара да отделяме хормони, които ни правят щастливи.
Третият много важен елемент от представянето на личната история, това е очакването.
Или както е по-известно на сценариен език – съспенсът. Много е важно този, който разказва историята, така да води хората, че те да не знаят къде отиват. На хората да им е интересно и в същото време да му имат доверие. Още един елемент, който използвам в моите уъркшопи, това е когато казвам как аз виждам една успешна история, е едно изречение, което често използвам.
За мен успешната история е един приключенски кораб, на който ти се качваш, който те отнася на някакво пътешествие и от който ти слизаш променен.
Виктория Петрова: Много интересна метафора. Как това се прилага в личната история? Може ли да го приложим в този модел?
Димитър Узунов: Принципно това е елемент в разказването на истории. Добре е да можете да го вкарате в собствената си история.
Ако вие можете така да разказвате историята си – да им подавате кукички, те да ги следват, даже да могат да ги виждат и да ги пипнат, това е успешно.
Това, е нещо, което всеки разказвач на истории трябва да умее – да кара публиката да иска още от тази история. Най-класическият пример за това е “Приказки от хиляда и една нощи”. Каква е историята там? Тази жена е била толкова добра разказвачка на истории, така е подавала кукички, че е успяла 1000 дни да си спаси живота. По такъв начин подавала края на историите, че царят, който искал да я убие, толкова силно жадувал да чуе продълженията, че я оставял жива. Ето за това говорим като за елемент на успешно разказана история.
Виктория Петрова: Много добър пример наистина. А може ли да споделиш и друг пример или упражнение, което авторите да използват, за да се развият в тази посока. Да развият тези си умения да представят и себе си по същия начин, по който изграждат образите и героите в своите произведения, но им е трудно да го правят за себе си. Има ли нещо, което можеш да им препоръчаш, освен упражнението да напишат нещо за себе си, следвайки модела на Пътуването на героя?
Димитър Узунов: Това, което ми хрумва като интересно упражнение и много ползотворно, е следното нещо.
Хемингуей твърдял, че може да напише история с шест думи, която да провокира емоция.
И се хванал на бас. Неговият познат му опонирал, че не е възможно да се напише завладяваща история с шест думи. Тогава, според легендата, Хемингуей написал на една салфетка в един ресторант: “Продават се: бебешки обувки, никога неносени.”
Виктория Петрова: Настръхнах само като го каза…
Димитър Узунов: Всеки би могъл да се постави в ситуацията: Някой човек продава бебешки обувки на бебе, което не е родено. Първо, това говори за трагедия – бебе, чакано е, но не е родено. Второ, този човек сигурно има нужда от пари, че да ги продава тези обувки …. Въобще – личи си голямото майсторство. Упражнението, на база на тази история е, да поканя нашите слушатели да се опитат да напишат своята собствена история с шест думи.
Виктория Петрова: А така!…
Димитър Узунов:
Ако ти успееш да напишеш една история с шест думи и тя има някакъв ефект, оттам нататък ти можеш да напишеш и сто и шест страници и те ще са успешни.
Ако ти с шест думи не можеш да напишеш нещо, което да предизвика интерес, гаранция почти е, че и със сто и шест страници няма да успееш да напишеш успешна история. Ако това ви изглежда просто, опитайте се, поиграйте си с шест думи да напишете вашата история, така че да е интересна на другите.
Виктория Петрова: Супер! Нека да предизвикаме нашите зрители и читатели да го направят и да споделят в коментарите под този разговор до какъв извод са стигнали в стоите истории в шест думи.
Димитър Узунов: Да, нека като коментар да напишат техните истории с шест думи.
Виктория Петрова: Да, чудесно… И не на последно място нека да поговорим за представянето на личната история пред публика. Това пожелавам на всички автори в платформата на Самоиздател – един ден, възможно най-скоро, да представят себе си и книгите си на живо на много широка публика. Тук вече идва и другият психологически момент – как се справяме с тази ситуация и можем ли ефективно на живо, пред много хора, да разкажем историята си? Пък била тя и в шест думи!
Димитър Узунов: Тук на помощ идва едно друго изкуство – театърът. Той се занимава от хилядолетия с това как да представяш някаква история публично пред хора. Естествено, не може да се очаква от всеки човек, който пише истории, че би могъл своите собствени истории да ги разказва като професионален актьор.
Тук най-важното нещо е човек първо да намери своя собствен глас.
Както когато пишеш истории, ти намираш своя начин да разказваш истории. По същия начин ти трябва физически да намериш твоя глас, с който да разказваш история. Това става единствено с практика. Първото нещо, което е много важно и аз с него започвам, когато водя семинари и уъркшопи, е това, че ти трябва да вярваш на публиката.
Ти трябва да имаш доверие на тази публика, ти трябва да излезеш с нагласата, че тези хора, именно те искат да чуят тази история.
Ако ти имаш страх от хората, оттам нататък вече става много трудно. Просто ги приемеш за хора, на които ти имаш доверие. В уъркшопите се правят конкретни игри за доверие, за това как да имаш доверие на хората около тебе. Ако ти имаш доверие, тогава всичко друго остава на заден план. Защото ако ти им имаш доверие, ако ти можеш да разкажеш историята с твоя искрен и докосващ глас, оттам нататък всичко е само техника. А техниката е нещо, което ти можеш да научиш. Ти, в момента, в който успееш да намериш твоя глас, твоя искрен глас, оттам нататък тази публика те слуша, независимо дали заекваш, дали не говориш много силно, дали не произнасяш добре думите – такива технически подробности.
Виктория Петрова: И това е по много по-естествен начин…
Димитър Узунов: Да, естествения глас. Не да търсиш някакви ефекти. Има хора, котио са родени комици. Те разказват и имат дарбата да предизвикват смях. Това трябва да го използваш, то също е част от тебе.
Виктория Петрова: Да. Много ти благодаря, Митко, за безценните съвети, които даде на всички присъстващи тази вечер. Да обобщя в едно изречение това, което казахме до момента.
Най-важното, когато разказваш личната си история, е да бъдеш себе си, да бъдеш естествен, да бъдеш искрен; историята да включва някакъв елемент на хумор, било то и черен; и да пускаш кукички – да караш публиката да иска още и още.
Димитър Узунов: Да, да пускаш кукички. Публиката да стои в очакване на това какво ще й дадеш, какво още ѝ предстои да чуе.
Виктория Петрова: Чудесно. А сега ще те помоля за разкажеш малко и за уъркшопите, или работилници за творческо писане, които организираш. И за следващата, която предстои в село Долен през септември 2020. Всичко звучи много вълнуващо. Може ли с няколко думи да разкажеш какво ще се случи там и за кого би била подходяща тя.
Димитър Узунов: Аз водя доста уъркшопи, включително и в чужбина.
Моите уъркшопи са в различен формат. Едни от тях са с продължение от един час, а други – една седмица.
Уъркшопът в с. Долен ще е два дни и половина. С. Долен е едно много красиво, автентично родопско село в западните Родопи. То е като естествен декор, като естествена креативна творческа среда за това, историите, които пишем там, да бъдат инспирирани по някакъв, пряк или косвен начин, от средата. В този уъркшоп ще говоря по-подробно за всички тези неща, които тук споменах. Например това как да пишем истории, какви са елементите на успешната история, какви са структурите, по какъв начин можем да структурираме история и да търсим материали за такава. И въобще как да търсим идеи за това какво да напишем в историята. Ще има тренинг за това как да разказваме пред публика. Уъркшопите са така конструирани, че всичко това да е забавно, да има практически елемент. Защото това е начинът да се научат нещата, това е начинът ти да се научиш да правиш нещо. В днешно време, знаете, всеки има огромен достъп до теория. Това, което не можеш, е някой човек с конкретен опит да ти предаде нещата лично на теб и да те научи на това, което той може.
Виктория Петрова: Много интересно звучи. Много се радвам, че беше с нас. Ако някой от нашата публика има въпрос към Митко, ще помоля да стави коментар.
Димитър Узунов: Може да пуснеш и линк към моя фейсбук профил Dimitar Uzunov или моя и-мейл. Ще се радвам, ако хората ми пишат с въпроси за уъркшопа или въобще с въпроси за това как да разказват успешна история.
Виктория Петрова: Чудесно! Благодаря ти отново!
Димитър Узунов: Моля! До скоро!
Коментари