Искам да напиша детска книга, но как? (2-ра част)

искам да напиша детска книга - самоиздател онлайн книжарница и платформа за създаване на книги

Първа част на статията може да прочетете тук: Искам да напиша детска книга, но как? 1-ва част

6. Използвайте повторение

“Децата обичат повторението, родителите обичат повторението, всички обичаме повторението. Ако не повтаряте нещо в книгата, тя няма да бъде чудесна детска книга”, твърди Джон Фокс.

Повторението е един от най-популярните методи в творчеството за деца. То изяснява структурата на повествованието за младите читатели и им помага да запомнят прочетеното. То добавя ритъм към написаното. То предлага удоволствието от удълженото напрежение и забавеното достигане до удоволствие дори у най-младата аудитория. Но повторението, било то в последователността на събитията, които съставляват историята или в шаблона на текстовия дискурс, който представя тази история, също е мощно средство за генериране на смисъл в художествената литература. 

Ето три типа повторения, които можете да използвате:

Повторение на дума или фраза на страница. (Например: Зеленчуци, който не яде…);

Повторение на дума или фраза в цялата книга;

Повторение на структурата на историята. (Например в “Пипи Дългото чорапче” един от мотивите, който се повтаря най-много в книгата, е мотивът, че Пипи е по-добра от възрастните, които се опитват да я „опитомят“, и това започва да се разпростира и сред останалите деца в книгата. Тя надхитрява полицията и така успява да остане сама във вила Вилекула.)

7. Пишете за илюстратори

Една от основните задачи на писателя е да настрои илюстратора за успех.

Но толкова много писатели не мислят, какъв материал дават на илюстратора, споделя Джон Фокс.

Ако имате история, действието на която се намира в затворено пространство, илюстраторът ще се бори да нарисува визуално интересни изображения.

Добрият илюстратор може да подобри радикално вашата книга, но той също работи с това, което му давате. Затова му дайте повече възможности да разкрие таланта си.

Изберете забавни сгради за вашата обстановка (поставете действието в оранжерия, а не в училище).

Помислете за смешно изглеждащи главни герои (много по-забавно е да нарисувате лемур, вместо да рисувате куче).

Излезте на открито (пшеничните полета са по-забавни от спалнята).

Вътрешните места като училище ограничават илюстраторите, а история на открито дава на илюстраторите хиляди възможности за изява.

8. Приключете историята бързо

След като основният проблем на историята е решен (котката е намерена, побойникът казва, че съжалява, двете момичета отново стават приятелки), имате само страница или две, за да завършите историята. Тъй като историята е завършена, вече няма напрежение за читателя, което означава, че той няма стимул да продължи да чете. Затова му направете услуга и завършете книгата възможно най-бързо. По принцип би трябвало да осигурите задоволителен завършек и да приключите всички сюжетни линии. Един от любимите трикове на Джон Фокс за край е следната техника:

Например, ако главният герой е дотолкова фокусиран върху лилава близалка на пета или шеста страница от историята, че се е отдалечил и изгубил, тогава, след като бъде намерен, на последната страница на творбата може да се каже: „И оттогава нататък той обича само червени близалки!“

9. Изберете заглавието си

Сега може да кажете: защо измисляме заглавието, едва след като завършим историята си? Добър въпрос. Истината е, че много писатели узнават същността на историята си чак след като напишат книгата. Така че можете да имате временно заглавие, но просто знайте, че вероятно ще го преработите, след като приключите. Промяната е хубаво нещо. Всички променят заглавието си. Не се страхувайте да го смените няколко пъти, докато не уцелите точното. Също така заглавието е маркетингово средство номер едно на вашата книга. Повечето читатели решават дали да вземат книгата само благодарение на заглавието. Това означава, че изборът на заглавие може да е най-важното нещо, което правите (въпреки че вероятно и избора на илюстратор е също толкова важен).

Използвайте сходни съгласни (алитерация). Да кажем, че вашата книга е за приключението на Радка, която иска да намери цяла купчина с вълшебни камъни край езерото, и как тя се сприятелява с една рибка там.

Заглавие: “Радка разобличава рибка”.

Не използвайте описателно заглавие Много хора просто описват съдържанието на книгата си в заглавието, но редакторът съветва това да не се прави. Например, има книга за момче, което търси из огромна библиотека, за да намери специална книга за вечния живот. Как бихте озаглавили тази книга?

„Най-голямата библиотека“ (Скучно.)

„Библиотечен лов“ (Това е малко по-добре. „Ловът“ е добра дума, а комбинацията с библиотека е интригуваща.)

„Как да живеем завинаги“ (Това е действителното заглавие и е чудесно. Това е името на книгата, която момчето търси, и дава възможност на читателя да знае, че ще бъдат обсъдени някои дълбоки теми.)Направете: „Как да живеем завинаги.“ (Това е действителното заглавие и е чудесно. Това е името на книгата, която момчето търси, и дава възможност на читателя да знае, че ще бъдат обсъдени някои дълбоки теми.)

Използвайте действието за заглавие. Искате енергия в заглавието си, категоричен е Джон Фокс. Това означава, че искате забавни активни глаголи вътре в заглавието си, а не пасивни.

Не: „Чудесен ден на Джони“

Направете: „Капитан Джони побеждава д-р Дум.“

Използвайте елемент на мистерия. Заглавието ви казва ли на читателя всичко, което иска да знае по темата, или провокира любопитството му? Целта ви е да дадете достатъчно информация, която да казва на родителя: „Хм, това звучи забавно.“

Не правете: „Птицата на прозореца“.

Направете: „Чудесните места, които ще посетите!“ (Какви места?)

Направете: „Оливия спасява цирка“ (Как? Искаме да знаем.)

Направете: „Как да хванем слон“ (Кажи ми повече.)

Напишете в търсачката на Гугъл заглавието на вашата книга и проучете, дали заглавието е заето или има такова, което се доближава твърде много до вашето. Помислете, можете ли да използвате заглавието, което намерихте. Истината е, че дори и да искате, не можете, заради закона за авторското право. Помислете, как бихте могли да промените заглавието, така че идеята му да се запази.

Тествайте заглавието си с деца и възрастни. Важно е да видите, как децата реагират на вашето заглавие. Вълнуват ли се? Мислят ли го за скучно? Помнете, че не децата са тези, които купуват книги, а родителите.

10. Стратегия за преразглеждане на историята

Повечето непубликувани книжки с картинки са твърде сложни. Според редактора основната причина една книга да бъде отхвърлена, е твърде голямата дължина на детската книга. Следната техника за ревизия ще отстрани този проблем. Маркирате част от текста и задръжте курсора на мишката върху бутона за изтриване. През това време си задавате въпроса: ако изтрия това, ще има ли смисъл историята? Ако историята ще има смисъл, изтрийте тази фраза /изречение/абзац от историята. Ако ли не, тогава маркираното остава (на този етап от редакцията).

Като цяло, колкото по-къса е детската книга, толкова по-голям е шансът децата и родителите да я харесат. А и по-кратките книги са по-евтини от гледна точка на илюстрациите.

11. Как да намерите редактор

След като напишете книгата си, наистина трябва да получите мнение от експерт, който да ви помогне да я подобрите. Редакторът ще бъде най-добрата инвестиция във вашата книга. Напълно естествено е да обичате това, което сте написали, но има толкова много трикове и техники за писане, които могат да подобрят преживяването на читателя, че не отхвърляйте тази точка.

Ето удобен контролен списък, когато търсите редактор:

  • Вашият редактор трябва да е някой, който е в индустрията от известно време;
  • Вашият редактор трябва да има примери за публикувани детски книги, които е редактирал;
  • Вашият редактор трябва да има отзиви от доволни писатели;
  • Препоръчително е вашият редактор да не е напълно начинаещ.

В платформата на Самоиздател може да откриете както художествени редактори с богат опит, така и технически редактори/коректори. Може да се свързвате с всеки от тях директно посредством лично съобщение през платформата и да договаряте сами условия и цени за работа. Вижте това кратко видео за повече информация.

12. Как да намерите илюстратор

Това е най-важната стъпка от процеса на писане. Илюстраторът ще бъде най-скъпата стъпка за публикуване на детска книга, но и най-съществената за успеха. Колкото повече харчите за тази стъпка, толкова по-добре ще изглежда книгата ви.

Когато търсите илюстратор, трябва да го попитате следното:

  • Примери от предишни проекти (харесвате ли стила му?);
  • Кой запазва авторските права на илюстрациите;
  • Колко време ще му отнеме;
  • Едновременно с илюстрациите, занимава ли се и с оформление и дизайн на книги (в противен случай трябва да наемете дизайнер на книги след това);

Уверете се, че наистина сте влюбени в стила на илюстратора и че неговото виждане съответства на вашето за това, как искате да изглежда книгата.

В платформата на Самоиздател може да откриете също и своите илюстратори. Може да се свързвате с всеки от тях директно посредством лично съобщение през платформата и да договаряте сами условия и цени за работа. Вижте това кратко видео за повече информация.

КАКВО СЛЕДВА ДА Е МНОГО ВАЖНО.

Не можете просто да хвърлите думи върху илюстрация и да очаквате, че те ще изглеждат добре. Важно е да имате красиво съчетание между текст и изображение. Помислете за:

Шрифта. Това е невероятно важно. Редакторът попада на много самостоятелно публикувани детски книги, в които е избран грешен шрифт и това е очевидно дори за хора, които не са специалисти. Имате нужда от илюстратор, който да ви помогне да изберете подходящия шрифт, който да съответства на илюстрациите;

Размерът на шрифта. Това също е важно. Той трябва да е съвместим в цялата книга и да се съчетава добре с размера на обектите на илюстрацията;

Поставянето на думите. Ако поставите думите на грешното място върху изображението, вие съсипвате цялата илюстрация. В идеалния случай думите трябва да подобряват илюстрацията, а не да я отклоняват от нея;

Прекъсвания на страниците. Какви думи трябва да отидат на кои страници? Това е нещо, което трябва да обсъдите с вашия илюстратор, преди да започнете. Той трябва да има думата за това – не му казвайте, как искате да се разделят страниците. Например, той може да има идея да се разделят две страници без никакви думи на тях или едно изречение да се раздели на няколко страници. Това е грешка номер едно, която начинаещи писатели/илюстратори правят: те имат еднакво количество текст на всяка една страница (обикновено едно изречение).

Така че или наемете онзи илюстратор, който да се занимава и с дизайн на книги, или наемете и художествен оформител/страньор на книги. Не избирайте шрифтовете, разположенията и размера на шрифта сами.

Въпрос: Трябва ли да публикувам самостоятелно или да търся традиционен издател?

Самостоятелното публикуване има много предимства: не чакате и имате пълен контрол върху проекта (като обложката на книгата и илюстрациите). Може да прочетете и този материал за повече информация: Защо бих издала следващата си книга сама.

От друга страна при традиционното издаване издателят ви води през целия процес. Но може да бъде много трудно да получите одобрение от издател. Понякога се налага да чакате в рамките на година или две.

Ако нямате търпение да чакате и искате пълна свобода на действие на виртуалните страници на нашата платформа ви помогаме да се запознаете и преминете през процеса, без да се чувствате сами, както и да намерите необходимите специалисти.

Моля, оставете коментар по-долу, ако този материал е бил полезен за вас и ако имате други въпроси или или интерес към теми, на които желаете да обърнем внимание.

Моля, оставете коментар по-долу, ако този материал е бил полезен и ако имате други въпроси. 

Прочетете още:

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *