Луната
от
Поредна нощ самотна у дома, отправила съм поглед към небето. Луната също често е сама, изгубил пътя странник сред полето. Обгърната от хиляди звезди, но никоя от тях не я разбира, не може бурното сърце да укроти- то цялата вселена там побира. Ту пълна е, щастливо засияла- вдъхновение за будни умове, ту скръбно бледа, всичко е раздала и малко обич единствено зове. На лунните лъчи ще се облегна, окъпана във мека светлина. Със мила дума длани ще протегна дарявам обич за малко топлина.
Дебютната стихосбирка на Ивелина Недева може да закупите от онлайн книжарницата с кауза на Самоиздате – за всяка закупена книга ние посаждаме едно дърво! Още стихове от Ивелина може да прочетете тук.
Коментари