Как и къде да бъдат използвани различните гледни точки в една творба?

В статията от миналата седмица разгледахме различните гледни точки. Те се делят на такива от първо, второ, трето лице. Ограничена, обективна и всезнаеща са възможностите от трето лице. Ето и пет съвета за разумен избор на гледната точка.

1: Използвайте гледна точка, която ще отговаря на стила на вашата история

Ако вашата история има характер на мемоар, като се фокусира най-вече върху един герой, припомнящ житейски преживявания, гледна точка от първо лице има смисъл. Читателят ще остане с усещане за автобиографичен разказ, заради доминирането на местоимението „аз“.

Можете, разбира се, да бъдете различни. Френският теоретик Ролан Барт, през 1975г. създава мемоар, наречен „Ролан Барт от Ролан Барт“. Там той започва с думите: „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“. Тогава текстът използва третото лице „той“ вместо „аз“. Това е било част от тогавашните теории и по-точно идеята, че дори когато пишем за себе си, не можем да не пресъздадем себе си като герои, по някакъв начин.

Да не забравяме, че все пак няма „правила“, които човек да използва, когато пише, освен “правилото” историята да бъде достатъчно последователна и ясна за читателите, за да не се изгубят те напълно в нея. Въпреки това, някои гледни точки са по-често срещани в определени жанрове от други. Най-доброто нещо, което можете да направите, е да обърнете внимание, какъв тип гледна точка се използва най-често в любимия ви жанр.

Други места, където често се използва първо лице са някои съвременни юношески творби. Да вземем “Игрите на глада ” и “Пърси Джаксън” И при двете идеята е читателя да поже по-лесно да се свърже с главното лице. Шока на Катнис от бруталностите, които трябва да изпитва по време на самите игри сякаш бива изживян от читателя. Подобно е и при Пърси от едноименната поредица. Но там от части е и заради остроумието на главния герой и приключенския характер – така Пърси те увлича в своите приключения.
- бележка от редактора

2: Помислете за последиците от избраният от вас мироглед

Броят на гледните точки, от които разказвате една история, може да промени ефекта на произведението.

Един разказвач от първо лице може да каже на читателя само това, което знае, например. От друга страна може да се окаже ненадежден, защото би могъл или да бъде заблуден, или да желае да скрие истината. Това често излиза наяве, само когато преминем към друга гледна точка, която дава контрастираща версия на събитията.

Много автори използват този подход, за да изненадат читателите, разкривайки им, как разказвачът е изкривявал „истинските“ събития през цялото време.

Множеството гледни точки ви позволяват да показвате героите от множество ъгли, чрез собствените им мисли и възприятия и вижданията на другите за споделени събития.

3: Практикувайте да пренаписвате сцените от различни гледни точки

Ето едно просто упражнение:

Напишете сцена, представена от една от перспективите на вашия герой и я препишете от гледната точка на друг.

Това ще ви накара да мислите повече за това как вашите герои преживяват едни и същи събития по различен начин според техните личности, мотивации и цели.

Не се страхувайте да пренапишете основни сцени във вашия роман или кратка история от различна гледна точка. Може да откриете, че герой, който сте усетили като неподходящ или нереален, оживява.

4: Напишете си бележки за използваните гледни точки от любимите ви автори

Винаги, когато четете любимите си автори, си отбелязвайте каква гледна точка използват в своите истории. Например, когато четете роман, се запитайте:

• Каква е основната гледна точка за по-голямата част от историята?
• Променя ли се гледната точка по време на книгата? С какво допринася това за цялостния ефект на историята?
• Какво би спечелила историята и какво би загубила, ако бъде пренаписана с друга гледна точка? Опитайте да пренапишете абзац или дори страница, или глава (ако се чувствате амбициозни), като използвате друга гледна точка

5: Не прехвърляйте обективно и всезнаещо разказване в една история

Това е отличен съвет от Урсула Ле Гуин. „Въвлечен автор“ е предпочитаният термин от нея, вместо „всезнаещ автор“ и описва:

‘Гласът на разказвача, който знае цялата история … и е дълбоко ангажиран с всички герои.’

– Урсула Ле Гуин

Тук авторът споделя с читателя личните мисли на един или друг герой.

„Откъснат“ (или „незасегнат, обективен“) разказващ глас не е вътре в главите на героите в нито един момент.

Вместо това прилича на муха на стената, която никога не дава изрично възгледи или преценки за героите. Например, вместо да каже „тя се страхуваше“, „откъснатият“ разказвач може да опише жестове (предварителни стъпки, надничащи през рамо), които обективният зрител на сцената може да тълкува като „страх“ на героя.

Ле Гуин казва:

„Наистина не можете да превключите между обективен и всезнаещ авторски глас в рамките на едно произведение.“

Или разказвачът влиза в умовете и мотивите на героите, или не го прави.

Така че, как да изберете между гледна точка от първо, второ и трето лице? Вашият избор ще зависи от общия ефект, който искате да има вашата история. 

• Ако искате да напишете цялата история на индивидуален, причудлив език, изберете първо лице.
• Ако искате вашият персонаж да се отдаде на продължителни размишления, изберете първо лице.
• Ако искате вашият читател да се почувства силно свързан с вашия персонаж, изберете първо лице или затворете историята с трето.
• Ако искате да опишете героя си отвън, както и да му дадете мисли, изберете или близка, или далечена гледна точка от трето лице.
• Ако искате да смесите мненията на автора с тези на героя, изберете лимитирана или всезнаеща гледна точка от трето лице.
• Ако желаете читателят почти изобщо да не се идентифицира с персонажа, може би защото по-нататък в историята ще стане ясно, че героят е глупак, изберете трето лице.

Моля споделете в коментар, коя е любимата ви гледна точка. А коя е най-често използваната гледна точка на разказвача на любимите ви произведения?