Шепот
от
Сякаш ти си още тук, дали това е само сън? Ще те загубя ли ако се събудя? Усещам вятъра звънлив, топлината на ръката ти, топлината на сърцата ни и огъня вечно тих в душата ми, и питам се за хиляден път, ще те загубя ли ако се събудя? Дали сме вечен сън или просто химера непонятна необятна? Но да повярвам аз не мога, ако то при теб ме отвежда, то е всичко- мой път, мое желание, моя надежда, чувам шепот твой познат, заглъхналата песен в края на коридора и в края на всяка история. И нима това е сън, чувам ехо, сладък шепот, птичи звън, и хорски гръм и нима все пак, ти и аз бяхме само сън...?! Утрин е!
Коментари