Немислимо
Сутрин като сутрин. Дрън-часовник, плисък на вода, хоп- кафенце, цврък-две яйца. А мислите ми се блъскат подобно на хора в трамвай №103. Главата ми е…
Етикет: Красимира жечева – разкази
Дива река
Мелодията взривяваше сетивата ми. Заради нея се оказах сред обширната земя на Перу. Пясъчна, скалиста, зелена, с проснато синьо покривало над нея, земя, приютила разказващи…
