Виж профила

Казвам се Пламена Иванова-Бучинска. Психолог съм и работя в град Варна.

Когато станах майка започнах да мисля в посока, по какъв начин да играем с Христина. Прекарвахме по 3-4 ч. преди обяд навън, на площадките и още толкова следобед. В един момент се оказа, че разходките не бяха достатъчни, а играта на пързалките и люлките започна да омръзва на дъщеря ни и нейните приятелчета. Започнах да мисля, на какво да играем с Христина и другите деца от квартала. Така постепенно се опитвах да се сетя, на какви игри играехме ние- децата на 70-те, 80-те и 90-те години. С учудване установих, че не помня голяма част от игрите, които играехме със сестра ми и приятелите ни. За други имах смътен спомен… Замислих се да  възстановя спомени за някои игри, които с децата от моето време играехме като малки. Сетих се за някои игри като лимки, „Стражари и апаши“, ръбчета, ластик, „Ура“, но бях забравила правилата. Подскачахме на ластик, но какво пеехме, докато прескачахме ластика?! Така постепенно започнахме със съпруга ми да възстановявяме игрите от нашето време. Разпитвахме приятели, познати, роднини, дори непознати…Започнах да записвам техните спомени и да събирам и систематизирам информацията за игрите.