Благодаря ти Боже!
Имах късмета да ме предадат. Да остана сам самичка. В клетка, като ходещ мъртвец. Неразбрана, като затворена птичка.
Имах късмета да бъда добра до болка и да ме унищожат. Да викам, да плача, да скърбя. Да получа неблагодарност насреща. На земята в кърви да се сломя.
Сякаш борих се за живот, почти изгнила. Ала после изправих се, без да ми подадат ръка. Събрах безумна, сакрална сила! Боже, благодаря за всяка пролята сълза!
И ето ме сега, неуязвима. Променена, намерила подслон. Кипяща от мечти, благословена със закрила. А любовта се превърна в мой дом. Имах късмета да се преродя!!! Вярата спаси ме. Имах късмета почти да умра…За да изкрещя гордо своето име!