Утеха

от

Патрисия Ачкова

Когато си тъжен,
самотен, унесен,
когато мъката си дори
на най-ближния не би могъл да споделиш,
когато да видиш мечтаеш
нечиите дълбоки очи,
когато си мислиш за там, където не си,
но там някъде, където сърцето принадлежи,

когато си тъжен,
уморен и слаб,
когато душата тежи,
когато душата боли
- излез навън,
отърсен от болката,
скръбта и омразата 
и смело напред продължи.

Отърси се,
излез навън, прекрасни човече
с прекрасна, но болна душа,
погледни небето славно, 
небето неповторимо, отразяващо душата ти човеко,
природата е утеха за всеки нещастен,
подслон за душата 
и причина за радост 
накарай душата да види 
накарай сърцето да се влюби 
накарай душата поне за миг да забрави мъката и споходилата тъма,
да се избави,
да възхвали,
да жадува за величествения нощен небесен поглед,
това, човеко,
неусетно радва душата,
смирява и дава сила,
природата, макар и обикновена, 
е дар прекрасен,
способен да облекчава 
уморените нещастни души. 

Когато си тъжен,
самотен, унесен,
когато нещастен се почувстваш ти,
излез сред великата майка природа и душата си на нея остави.