Колорит на съвремието

От

Марина Вас

Потрепва черно-бяла,
звън на утрото,
поглед на обичайната планина,
горски дъх на бора вечно зелен,
март на април се надсмива,
тази пролет ще бъде сива.

Нова война на вирус,
обладава телата,
годината в София е сляпа.

Градски хаос по улиците,
мъгла от газовете на автомобилите,
мърсотия замъглява съзнанието,
хората са странни и на площада,
небето за тях вече не е синьо.

Дали сега това ще е живота?
Дали сивата палитра ще избира цветовете,
новия модерен колорит на съвремието.

Бедните приканват онези с тристайните апартаменти
и подават от храната си без да искат нещо в замяна.
На богатите започва да им писва от поредното им материално желание,

спряха вноса на последните модели на
лукса, вече всичко им се струва еднакво.
Държавните управници искат още и още,
но вече и те не знаят какво.

Улиците и пешеходните зони се вдигат на протест.
Тази година измислят ваксина срещу таралежи.
Единствените пъстри цветове са от мониторите,
които излъчват интерес към нас за наш’та няма комуникация със съседа от другия квартал,
който всяка вечер пали цигара и гледа в жената,
която с рокля от Америка рови в кофите за парцали от магазините в мола.

Вече мелодията на черно-бялата птица,
проследява утрото което не се различава
особено от вечерта.
Деня ни минава все по-лудо,

какво ли е да бъдеш човек от бъдещето
и да преследваш новата мания за мечтата да видиш небето синьо
и да вдишаш скъпо платения въздух на природата.