Авторско право на книги – разговор с адвокат Жулиета Мандаджиева

авторско право на писателя с адвокат жулиета мандажиева

Да сте запознати с авторското право е важен аспект от дейността ви като самоиздаващ се автор. Най-важното по темата ще научите от адвокат с дългогодишен опит и интереси в областта.

Слагаме тук и линковете с полезна информация, споменати в разговора:

digrep.bg

www.iprhelpdesk.eu/landing-page/ip-guides

Да започнем от там какви видове авторско право има и да разясним каква е разликата между Copyright и Creative Commons.

Има едно авторско право, което само по себе си се дели на много вътрешни елементи, като основното деление е на имуществени и неимуществени. Неимуществените права са най-общо казано, правото да бъдеш споменаван като автор, правото да не се нарушава цялостта на произведението ти без твое съгласие. Тези права са непрехвърлими. Много често виждам договори, които казват: “Прехвърлям авторското си право.” Това не е правилно, авторското право не може да се прехвърли в неговата цялост, по същия начин, по който не можеш да прехвърлиш самоличността си на някого. Авторът може единствено да учреди изключително или не изключително право на ползване върху имуществените права. Например, при литературно произведение, правото на копиране по какъвто и да е начин, дигитализация включително, е изключително право на автора. В този случай единствено авторът може да разреши или да не разреши копиране на творбата. Същото важи и за правото да не се преработва произведението, както и да не бъде разпространявано с комерсиална или некомерсиална цел. Тези права могат да бъдат отстъпвани срещу възнаграждение като за това също има правила. Сключва се договор за ползване или използване на произведението. 

Този договор ли се сключва и когато авторът реши да работи с издателство?

Тогава даже е малко по-специфично. В българският закон за авторски права е уреден специален издателски договор, който е различен. Той по същество представлява пак отдаване на право да се използва произведението, обикновено изключително право. 

Законът за авторско право в България се води по класическото разбиране за авторско право, а именно copyright . Добре е да се знае, че авторското рпаво е териториално и всяка държава си има свои правила. Българското законодателство се прилага за произведения, чиито автори са български граждани, които са публикувани в България и не са публикувани никаде другаде преди това. 

Какво е Creative Commons и как се различава от copyright ?

Creative Commons е стандартизиран договор, който е създаден от Американското право и служи на онази част от авторите, които не искат да следват отъпканият, но доста рестриктивен път на copyright . Creative commons позволява на авторите, със своите значително по-гъвкави правила, да споделят произведението си с по-широката общественост. Това е една идеология за достъп на обществото до творческата част от живота като, култура и изкуство, без заплащане, но при определени правила или при определено заплащане. Най-стандартният Creative Commons лиценз е  BY-SA или още познат като Attribution Share Alike.,тоест имаш право да ползваш происведението, дори и за търговски цели, но си длъжен винаги да посочиш кой е авторът. Дори и когато произведението се преработи и се ползва като част от друг текст, авторът на оригиналния текст трябва да се спомене иначе се нарушават условията на лиценза. Creative Commons  е създадено по идеологията на движението Copyleft като антипод на copyright . Чрез тези лицензи се илюстрира идеята, че не става дума за отказване от авторски права и дивиденти, а по-скоро за създаване на по-гъвкави условия. 

Бидейки стандартизирани тези лицензи позволяват на четящия набързо да се ориентира в статута на авторските права на произведението. Този статут е универсален за цял свят., Например видиш лиценз BY-SА SC, което значи noncommercial/без пазарна цел, вече знаеш, че това произведение можеш да го използваш, преработваш, но трябва да споменеш автора и не можеш да го ползваш с търговска цел, а единствено за обогатяване на обществото и нуждата му от знания . Също така ако преработваш текста, за да го включиш в сво произведение, то трябва да бъде под същия лиценз. Това разбира се не е целия текст на лиценза. Пълните текстове на всички лицензи може да намерите на сайта на Creative Commons

Друго удобство, което предлага Creative commons e техният machine readable bot, тоест робот, който сканира текстове в сайтовете. Такъв робот има и хранилището на google books, който обхожда сайтовете и класифицира произведенията. Тези ботове знаят, с какъв лиценз е всяко произведение и позволяват да намирате произведения с определени лицензи. 

Трябва ли авторите да направят нещо формално, за да се възползват от лиценза, или просто трябва да го заявят? Важи ли същото и за copyright ?

Дори aко авторът не предприеме никакви действия, с фиксирането на произведението му в дигитален вариант, качено в облак, на флашка или записано на хартия вече се изпълнява първото условие за възникване на авторско право. Второто условие е произведението да е оригинално по начин, който му носи художествена стойност. Неговото съдържание трябва да бъде отличаващо се. От една страна това означава да не бъде плагиатско или компендиум от преписани откъси от други произведения; в същото време да бъде продукт на свободния творчески избор на автора. Това е един едновременно абстрактен и доста висок критерии, който не навсякъде е такъв, но за континентална Европа е точно такъв. Това означава, че не може банална поредица от думи и зиречение и съвсем злободневни съобщения да изпълнят критерия за възникване авторско право. Необходимо е наистина да има някаква художественост, да е нещо над ежедневния език. Това се преценява дефинитовно в съда само ако се наложи. За това, всеки казва “имам авторски права върху нещо” за всеки случай. Ако това нещо обаче не е оригинално и няма художествена стойност като творба, такова право няма да възникне и съответно копирането на едно такова банално произведение няма да доведе до никакви последици. Щом тези две неща са на лице авторското рпаво възниква автоматично и не е необходимо нищо допълнително да се прави от страна на автора в контекста на copyright . Но! За да знаят останалите хора как да третират това произведение е хубаво да се обозначи със знака за Copyright – ©. Това показва ясно, че авторът е последвал закона и в този случаи иска да си запази всички права. Тоест, за да направиш каквото и да било с неговото произведение ти трябва да го попиташ за разрешение и евентуално да му платиш възнаграждение. Отделно произведението може да е носител на така наречения Bespoke license agreement. Това са условия написани конкретно за произведението. Това също е вид лицензионен договр, който казва изрично какво можеш и какво не можеш да правиш с произведението. Българският еквивалент на това е договорът за ползване, който вече споменах. За да е валиден този договор в дигитална среда трябва да има лог на приелите го. Тоест на края му да има чекбокс с отметка за съгласие от ответната страна. Например в такъв договор може да се каже – имаш право да го четеш онлайн и да го свалиш на лично ползване на дигитален носител. При третият вариант с Creative Commons, трябва да отидеш на сайта им след като е готово произведението и да си избереш един от възможните лицензи, който съответства на твоите намерения по отношение на това как трябва другите да ползват произведението ти. След като избереш лиценз трябва да свалиш значката (дигитална снимка), която го обособява и да я сложиш на сайта си или на видимо място в произведението. 

Това всъщност позволява и на робота да проследи статуса на творбата?

Роботът винаги може да достъпи едно произведение в интернет, освен ако произведението не е защитено изрично с “no crawl” функция, тоест забрана за сканиране на текста от робот. Когато произведението е обозначено със значка за съответния лиценз е много по-удобно за робота да класифицира статута му. По този начин големи обществени бази данни, които се ползват с научна и обществено полезна цел могат да са спокойни, че всички произведения включени в базата им се ползват с разрешение от авторите. 

Да обобщим в заключение това, което казахме до момента. Препоръчително е авторите, когато споделят част или целите си творби в интернет и социалните мрежи да отбелязват или,ч е ползват Creative Commons или, че държат на техните изключителни Copyrights. Това се прави с цел да се информира читателя, който често дори не подозира, че нарушава нечии права. 

Искам да добавя, че споделянето на линкове, който са публикуване в отворения уеб, не е нарушение (например споделяне на линк към чужда публикация във фейсбук, или линк към страница, която съдържа част от произведението) Да кажем, че съм написала някакъв текст, статия или дори нещо по голямо, и съм дала разрешение на някой сайт, платформа да публикува част или цялото произведение. Мога да им дам права да го публикуват като изрично забраня то да бъде публикувано от други сайтове. Тоест, друг сайт няма правото да публикува в пълнота откъса или цялото произведение, но има право да сложи линк към сайта, на когото аз съм дала това право. 

Какво може да направи авторът ако все пак разбере, че творбата му или част от нея се разпространява без съгласие, дори и без търговска цел?

Важно е първо да се определи кой е нарушителя и какъв е контекста на нарушението. Препоръчвам на авторите с по-спокойно отношение към правата да се обърнат към Creative Commons, защото който и лиценз да изберат, той ще даде свободата на хората да споделят произведението или части от него със задължително упоменаване на автора. Това е едно много спокойно отношение към авторските права, което аз адмирирам и което при млади, че и утвърдени автори, може да им помогне в популяризирането. Ако авторът няма тази нагласа, може да се обърне за защита към закона при разбиране за неправомерно споделяне на творбата. Има важни моменти, които трябва да се изяснят. Например дали споделянето е станало след преодоляване на някакъв вид защита, да речем в интернет пространството. Това е много тежко нарушение, особено ако произведението не е публикувано още. Такова нарушение се преследва с иск, по съдебен ред. Ако става дума за проникване в лични бази данни и устройства това си е друг вид криминално деяние. Това е най-тежкият случай и не толкова често срещан. Най-честите нарушения в дигитална среда са, когато се разпространяват части от произведение, които надхвърлят обема на типичния цитат и не биват обузначени правилно със споменаване на автора. В тези случаи, най-нормалното нещо е да се напише едно писмо на платформата/сайта, където откъсите са споделени. Има такъв механизъм в Европа, който гласи, че платформи и посредници не носят отговорност, докато не бъдат информирани, че съдържание в техните предели нарушава нечии авторски права. В момента, в който бъдат уведомени, те трябва да предприемат действия срещу нарушителите или те самите да понесат последиците. Другия вариант е да се обърнеш директно към нарушителя и да му кажа, че имам такива и такива права над това произведение и те в момента се нарушават. Ако нарушението е извършено с търговска цел и дадения нарушител се е обогатил от него, мога да поискам и обезщетение. Ако няма ефект от тези действия може да се премине към изрично предвидените в закона искове за спазване на авторско право, които авторите на литературни произведения могат да ги водят лично, или те да бъдат водени от Организацията за Колективно Управление на Права, на която съм член. 

Може ли да се започне иск срещу човек, който не се е облагодетелствал финансово от чуждо авторско право, но все пак си е присвоил нещото и го разпространява?

Може, като в този случай това, което се иска в съда ще е преустановяване на нарушението и вече според зависи за какво точно става въпрос – изземване на съответните носители. Да речем ако е отпечатал неправомерно някоя книга. Освен това, той може да не се е облагодетелствал лично, но аз също не съм успяла да капитализирам поради това, че творбата ми се е предоставяла от това лице на много хора безплатно. В този случай също може да се иска в съда обезщетение за пропуснати ползи.

Много благодаря за поелзната информация. Финални думи към авторите?

Много е важно всеки, който иска да се занимава сериозно с писане, да прочете и да се информира обстойно по темата. Например в Европейския Съюз има такъв набор от информация за автори и въобще носители на права за интелектуална собственост в различен контекст. Хубаво е авторите да се информират, да се образоват и да вземат осъзнато решение за намеренията си. 

Прочетете още:

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *